ПОПРИСМЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; поприсмèя се, — èеш се, мин. св. поприсмя̀х се, прич. мин. св. деят. поприсмя̀л се, -а се, -о се, мн. поприсмèли се, св., непрех. 1. Присмивам се малко, леко. Разносвачът на писмата, .., искал да са поприсмее на дядо поп. Л. Каравелов, Съч. VII, 21. Поприсмя ѝ се вътрешно за този мълчалив несъпротивленчески протест. Т. Харманджиев, КЕД, 58. Ние и над химиците вече се поприсмяхме: те ни извикаха на подвижно кино, а пък ние си имаме постоянно кино с два апарата. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 135.
2. Само несв. Присмивам се малко, леко от време на време. Обича да ѝ се поприсмива.